Номер 1 – В началото се е мислело че измерването на величини от сорта на скоростта на преминаване на нервните импулси или пък теглото, големината и малки изменения в структурата на човешкия мозък, е възможно да служи за определянето на това дали е с висока или ниска интелигентност всеки човек. Обаче следспециални експерименти в тази област се прави извода, че това изобщо не е така.
Номер 2 – Първият тест, който проверява интелигентността е създаден през 1905-а год. от френски психолог на име Alfred Binet. Това сериозно дело му е поставено от специална комисия, свикана една година преди това от френското министерство на образованието с цел да проучи проблема свързан с образованието на децата с умствени затруднения в училищата в Париж. Новият тест е послужил за идентифицирането на децата с умствени проблеми за да е възможно в последствие да бъдат преместени в специализирани училища.
Номер 3 – Интелекта е величина, която се променя във времето. По-точно коефициентът на интелигентност претърпява следните промени: от 0 до 12 год. се увеличава много бързо, след това до 15 год. отново се увеличава, но с много по-малко, на 15 год. достига максимума си и се задържа за определено време, като след това намалява бавно с увеличаване на възрастта.
Номер 4 – Ако вие да речем проверите своята интелигентност с няколко онлайн IQ теста – може да стигнете до извода, че при решаване на втория IQ тест, независимо от това че той има изцяло различни въпроси спрямо първия, вие се справяте определено по-добре. Следните неща предизвикват този факт: повтаряне с предния от тестовете на част от логиката, нужна за решаване на въпросите, натрупване на определен опит от решаването на предния от тестовете, намаляване на напрежението и тревожността, които се появяват при сблъсъка на човек с нещо непознато до сега и други. Следователно за откриване на възможно най-верен резултат се препоръчва решаването на 2 – 3 отделни IQ теста за да се отчете средния резултат.
Номер 5 – Достатъчно високия интелект е необходима предпоставка за добри постижения в учението, но не само това е необходимо. С други думи човек с много ниска интелигентност без съмнение ще постигне ниски резултати и постижения, обаче човек с висока интелигентност може да има добри оценки, но е възможно и да няма. Човекът с висока интелигентност може да има ниски постижения поради други неща като например: липса на мотивация, депресия, липса на упоритост, страх и други.
Номер 6 – Някои хора употребяват думи от вида на дебил/идиот, но дали осъзнават какво означават на практика такива думи? Те всъщност са имена на категории използващи се да разпределят по-прецизно хората с умствени затруднения и изключително ниска интелигентност. Тоест хората с IQ по-малко от 70. Идиотите имат коефициент на интелигентност от под двадесет и пет, имбецилите от 25 и 50, a дебилите между 50 и 70.
Номер 7 – Айнщайн, с неговия много висок коефициент на интелигентност от 160, е смятан от доста хора за човека имащ един от най-големия коефициент на интелигентност. Това не е истина. Няма съмнение, че коефициентът му е много висок, обаче съществуват много хора с доста по-голям КИ. Например обърнете внимание на следните числа: Леонардо да Винчи 220, Боби Фишър 187, Гари Каспаров 190, Ким Унг-Йонг 210 и нека не забравяме човека с най-впечатляващ КИ – жена на име Мерилин вос Савант притежаваща КИ от 228!