В България има традиция да се пазят стари неща. Това прави страната ни богата на антики. Баби и дядовци от всякакви знайни и незнайни села запазват своите предмети от време оно, а с годините всичко това се запазва в рода, в старите къщи, в различните семейства. Докато накрая някои от най-запазените предмети не се превърнат в антики. Предметите с подобна стойност или се появяват на пазара, или започват да красят нечия къща и да впечатляват гостите на приятелските вечеринки.
Пазарът на антики в България е доста специфичен – всеки знае, че подобни предмети струват много повече, отколкото съвременните изделия, главно поради своята рядкост и уникалност. Спецификата на пазара включва и факта, че антики могат да се открият доста трудно и с голям мерак и пазарлък. Тук пазарът си е също един вид антика – отиваш при чичковците с интересни мустаци на специфичния антиков пазар (най-известният в София се намира пред църквата Св. Александър Невски ), та, отивате при тези интересни чичковци и започвате да разглеждате предлаганите антики – има наистина интересни и исторически обосновани предмети. Харесвате си нещо и чичкото ви казва някаква сума, от която ченето ви увисва, а изражението на чичкото е тип „ако щеш, така и така не си достоен за подобно нещо“. И тук започва пазарлъкът – тези антики, казваш ти, ги има във всяка селска къща на бабиното село, не мога да ти дам повече от десет пъти по-малко от това, което ми предлагаш ти…
И тъй нататък. Това е методът на пазаруване, но въпросът за цената на тези антики си остава висящ. Общо взето, илиза, че всичко това струва толкова, за колкото е склонен да го купи най-склонният човек. А кой се интересува от тези стари предмети? Хората, които се перчат с тях, хората, които са заинтересовани от историята, хората, които просто изпитват сантимент към нещо старо.
А докога ще има пазар на антики? Ами, докато светът съществува в сегашния си вид. Затова не бързайте да изхвърляте стария миксер, чаша или тенджера – след време може да струват цяло състояние.