Пешеходни радости

БоготаГолямото брожение и най-различните мнения, които предизвика неделното затваряне на софийската уличка “Цар Шишман” за коли, насочи мислите ми към тъжната констатация за малките хора и техните малки радости. На фона на летните “парижки плажове”, в които се превръщат улиците край река Сена, впечатленията от най-дългата в Европа пешеходна търговска улица в Копенхаген и факта, че в Богота всяка неделя се затварят над 100 км. улици в центъра от 40 години насам, бледата радост от придобиването на неделния “Шишман” по-скоро нагарча.

Това е случаят, при който информацията е нож с две остриета, защото ако софиянци бяха по-информирани щяха да се чувстват като дете получило за Коледа бонбон, докато другите са получили най-прекрасните кукли и мечтани подаръци. И за да не съм голословен мърморко – ще споделя впечатленията си от град Сиена, където попаднах при едно пътуване до Флоренция още по времето, когато двете италиански авиокомпании не бяха обединени и старата Alitalia не беше фалирала. Веднага споменавам, че това е първия европейски град, който е забранил движението на моторни превозни средства по основния си площад (1966 г.), сега е почти изцяло пешеходен, а също и обявен от ЮНЕСКО за световно наследство.

Той е най-запазеният средновековен град в Италия, с един от най-приятните пурпурни площади, на който можете необезпокоявани от шум и бензинови гадости да разберете истинското значение на термина “градска хармония”. Извън това можете да докоснете статуите на Св. Петър и Св. Павел и да усетите ехото от ръцете на Микеланджело, който ги е сътворил. А ако сте там на 16-и август, ще присъствате на най-известното конно надбягване на ЕвропаPalio, чието начало е от 1656 година. Няма да препоръчвам прекрасни евтини хотели, но не мога да пропусна кладенците, обсипани с цветя и задънените улички с кукленски кафенета с по две масички на тротоара сред готическите сгради и вълшебното кианти в избата на Хелън и Орландо.