В началото, без стреме за запъване се правели арбалети за оръжие. Запъването по следния начин се осъществявало: стрелецът в земята опирал предния край на арбалета, върху лъка от двете страни стъпвал на ложата и тетивата на ръка издърпвал. В този случай не е надвишавала силата на опън 75-80 кг. При навлизане за масово оръжие в употреба на съставните лъкове, много по-мощни които са, като средство за запъване на арбалета и стремето се въвежда, заедно с коланната кука. С навлизането на въоръжение на стоманения и композитния лък, се въвеждат за запъване и още по-мощни средства — полиспасти, кози крак и др. При изковаването и оразмеряването на това оръжие, майстор-ковачът от редица правила се ръководел, от опит придобити и при обучението. Определянето по средата на дебелината на лъка, сравнявайки на опън с лък, чиято сила се знае, ковачът размерите определял – намаляване наполовина на дължината на лъка, 8 пъти по-голяма якост давала; намалявайки 2 пъти в средата на лъка широчината, до намаляване на силата води също 2 пъти; увеличавайки 2 пъти дебелината на лъка – 8 пъти силата и якостта на лъка увеличава. Изтъняването на оръжие от средата към краищата на лъка до увеличаване на пъргавината води без това силата на опъна да намали.
На съвременните арбалети лъковете от различни сплави се правят — на алуминия главно, но и от стоманени сплави, също така. Съставните лъкове от най-разнообразни материали се правят: алуминий, дърво, най-различни пластмаси и стъклопласти, като и най-различни комбинации са възможни. Нормалната сила на запъване на това оръжие, и най-масова, на съвременните арбалети е 68 кг.
Тетивата от коноп основно се е изработвала. Главните му предимства са, че почти никакво разтягане няма конопена тетива и че се свива при намокряне тетивата. За ловен арбалет през 15-16 век изработката на тетива най-малко 160 метра са отивали – конопена непрекъсната нишка, без удебеления, възли и дефекти, които с восък плътно се обтривали, за да се импрегнира.
Най-често при модерните оръжие арбалети за тетива са използвани материали дакрон, капрон и стоманено въже даже. При средновековните смазка не се е ползвала, освен с восък импрегнацията на тетивата. Считало се, че ще се набие допълнителната смазка с пясък при полеви условия и други такива частици и ще доведе това до изтъркване на ложата, износване и ще я отслаби като оръжие.