Приблизително 25% от новородените плачат и не подлежат на успокоение. Плачът при бебетата е съвсем нормално явление. Той е форма на вербална комуникация на бебето и реакция при глад, жажда, умора, дискомфорт и неудобно положение на тялото, самота и уплаха. Дискомфортът може да се дължи на прекалена горещина или студ, ярка светлина, шум, задимено пространство, обрив от памперси, алергия, констипация (запек), обикновена настинка, възпалено гърло, инфекция на ухото и други. При повечето бебетата плачът може да се дължи на колики.
Симптомите за колики са свързани с мускулно напрежение в областта корема, стиснати юмруци, внезапно започващ и продължителен плач, сгъване на коленете към корема, отказ от кърмене и хранене и много други. Един от симптомите за съществуване на колики при новороденото е флатуленцията или още изпускане на газове. Тя се дължи на аерофагията или прекомерно приет въздух по време на хранене на новороденото. Именно това количество въздух е една от основните причини за появата на колики, тъй като то се събира в червата и стомаха и причинява подуване и болка.
Лечение на коликите може да бъде предприето с добавяне на ензима – лактаза в млякото на бебетата. Този тип лечение е приложено за пръв път през 1995 и до момента то е приложимо, поради наблюдаваното облекчаване на симптомите на колики у бебето. При новородените съществува неусвояване на въглехидратите. Това се дължи на физиологичния временен лактазен дефицит. Непоносимостта към лактоза представлява неспособността на детския организъм да асимилира млечната захар до галактоза и глюкоза.
Липсата на асимилация се дължи на малкото количество лактаза в неговия организъм. Лактозата е основен въглехидрат, съдържащ се в кърмата и в адаптираните млека. Лактазата е ензим, който се произвежда в тънките черва на човек. Той е необходим за разграждането на сложните млечни захари /например лактозата/ до прости захари. Благодарение на лактазата и тяхното усвояване от организма е много-по лесно осъществимо.